Oct 25, 2006, 2:14 PM

Писмо

  Poetry
881 0 4

Усмихвам се над листа празен

и думите редя в ума си,

и мислите си неизказани:

ще ги изпиша пред страха си

да не изгубя твойта обич.

 

Ще се излея във мастило

и ще му дам пак аромата -

във всяка буква бих извила

гласа на тръпката позната,

за да усетиш мойта обич.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зл Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много интересно!
    Приятно ме дразнят петостишията ти, оригинално е!
    Герганче, това изпразване за което говориш ми е ясно, но .....винаги така ли си говориш, скъпа? Привет и усмивка?
  • Това е дарба да можеш да изпразваш чувствата си на белия лист. Представяш ли си колко са зле онези, които не я притежават.
  • Ще се разглезя от тези комплименти
  • Умееш го това, да пишеш!!!
    Хубав стих!!! Поздрави!!!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...