25 oct 2006, 14:14

Писмо

  Poesía
882 0 4

Усмихвам се над листа празен

и думите редя в ума си,

и мислите си неизказани:

ще ги изпиша пред страха си

да не изгубя твойта обич.

 

Ще се излея във мастило

и ще му дам пак аромата -

във всяка буква бих извила

гласа на тръпката позната,

за да усетиш мойта обич.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зл Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много интересно!
    Приятно ме дразнят петостишията ти, оригинално е!
    Герганче, това изпразване за което говориш ми е ясно, но .....винаги така ли си говориш, скъпа? Привет и усмивка?
  • Това е дарба да можеш да изпразваш чувствата си на белия лист. Представяш ли си колко са зле онези, които не я притежават.
  • Ще се разглезя от тези комплименти
  • Умееш го това, да пишеш!!!
    Хубав стих!!! Поздрави!!!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...