25 окт. 2006 г., 14:14
Писмо
Усмихвам се над листа празен
и думите редя в ума си,
и мислите си неизказани:
ще ги изпиша пред страха си
да не изгубя твойта обич.
Ще се излея във мастило
и ще му дам пак аромата -
във всяка буква бих извила
гласа на тръпката позната,
за да усетиш мойта обич.
© Зл Павлова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Това е дарба да можеш да изпразваш чувствата си на белия лист. Представяш ли си колко са зле онези, които не я притежават.
-
Ще се разглезя от тези комплименти
-
Умееш го това, да пишеш!!!
Хубав стих!!! Поздрави!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Приятно ме дразнят петостишията ти, оригинално е!
Герганче, това изпразване за което говориш ми е ясно, но .....винаги така ли си говориш, скъпа? Привет и усмивка?