Гарваново черен облак, ситни капчици дъждец,
в дъното отворена вратата, миналото пак е с теб,
разпиляна гордост в море от слава, нечии безброй лъжи,
потъна корабът отплавал, някога... някъде преди.
Гълъби отлитат в забрава, някой на някого прощава,
сянка винаги минава, часовникът щом почне да тиктака.
Писмото там е още, непрочетено стои,
писано в самотни нощи в поток от истински сълзи.
Прочетено да бъде чака, заспало в легло от мрак,
но го няма още влака, да върне младостта ни пак.