Писмо

Oct 25, 2008, 9:16 AM

Poetry » Other

495 0 2

Гарваново черен облак, ситни капчици дъждец,

в дъното отворена вратата, миналото пак е с теб,

разпиляна гордост в море от слава, нечии безброй лъжи,

потъна корабът отплавал, някога... някъде преди.

Гълъби отлитат в забрава, някой на някого прощава,

сянка винаги минава, часовникът щом почне да тиктака.

Писмото там е още, непрочетено стои,

писано в самотни нощи в поток от истински сълзи.

Прочетено да бъде чака, заспало в легло от мрак,

но го няма още влака, да върне младостта ни пак.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

lenya (Елена)

2008-10-31T09:49:32+02:00

"гарваново черен облак" - хубаво сравнение! Хареса ми
schecherezada (Ани Антонова)

2008-10-25T18:57:41+03:00

Много хубаво и тъжно,но с истински думи от душа !Мойте поздравления !