Писмо
По дяволите! Трудно е да пиша -
Молúвът във ръката ми се схваща...
Е, нищо ново - още те обичам...
(И още дълго, дълго ще си плащам!)
Животът ли? Той си тече объркан
и преминава все встрани от мене...
(Денят е грозен, скучен и изтъркан,
нощта е празна, тъжна и студена...)
Така си близо! (А космически далече...)
Протегна ли ръка - и ще те хвана...
Обаче е фатално късно вече!
(Цял век ли ще ми трябва да го схвана?!)
И тези глупави писма!... Защо го правя?!
Да пълнят само кошчето с боклука...
Нали се мъча все да те забравя?!
Не става!!! (Всъщност, на кого му пука?!)
Пак мачкам листа! Боже, полудявам!
Дълбоко дишам, дишам, дишам, дишам...
Писмото си за стотен път отлагам!
(Но утре, знам, отново ще ти пиша...)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариела Челебиева Всички права запазени
