ПИСМО
„Според легендата река Пиедра е толкова студена,
че всяко нещо, което падне в нея – листа, насекоми, птичи пера - се превръща в камък”
(„Край река Пиедра седнах и заплаках” Паулу Коелю)
Така и не пратих това писмо,
дето дълго го съчинявах...
В една тъжна дъждовна есен
за тебе си мислех и плаках...
Край реката седнах и започнах да пиша.
Ще хвърля листите във водата –
дано на камък да станат!
Ще хвърля спомените отколешни –
дано да забравя!
Имах толкова много неща да ти казвам.
Исках след залези теменужени
с теб да преброим звездите.
Исках с теб да летим ...
Исках...
Но делят ни пространства и измерения.
Вярвам, че в друг свят, красив и отвъден,
ще се срещнем с теб най-накрая!
© Ваня Всички права запазени