ПИСМО

                                                        „Според легендата река Пиедра е толкова студена,

                                                           че всяко нещо, което падне в нея – листа,                                                                   насекоми, птичи пера - се превръща в камък”

                                                                („Край река Пиедра седнах и заплаках” Паулу Коелю)

Така и не пратих това писмо,

дето дълго го съчинявах...

В една тъжна дъждовна есен

за тебе си мислех и плаках...

Край реката седнах и започнах да пиша.

Ще хвърля листите във водата –

дано на камък да станат!

Ще хвърля спомените отколешни –

дано да забравя!

Имах толкова много неща да ти казвам.

Исках след залези теменужени

с теб да преброим звездите.

Исках с теб да летим ...

Исках...

Но делят ни пространства и измерения.

Вярвам, че в друг свят, красив и отвъден,

ще се срещнем  с теб най-накрая!