Писмо без адрес
За мене сещаш ли се, майко?
Спокоен ли е нощният ти сън?
Не искаш ли да знаеш, че съм жива?
И да узнаеш твое копие ли съм?
Понякога поплакваш ли си тайно?
Запазила ли си за мен сълзи?
Налагало ли ти се е да обясняваш
чувствителни към прах, че са очите ти?
Заглеждаш ли се в моите връстници?
И мислиш ли си, че съм като тях?
Досещаш ли се, че съм малко по-различна?
На челото си нося надпис "грях".
Рождените ми дни дали празнуваш?
Измисляш ли си торта и свещи?
Наум във себе си какво ми пожелаваш?
Навярно сбъдване на всичките мечти.
А аз на теб какво да пожелая?
Спокоен да е ритъмът на твоето сърце.
Боли ме, майко, но ще мине...
Разбирам всичко...
от (не)твоето дете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Детелина Стефанова Всички права запазени
