Писмо без адрес
За мене сещаш ли се, майко?
Спокоен ли е нощният ти сън?
Не искаш ли да знаеш, че съм жива?
И да узнаеш твое копие ли съм?
Понякога поплакваш ли си тайно?
Запазила ли си за мен сълзи?
Налагало ли ти се е да обясняваш
чувствителни към прах, че са очите ти?
Заглеждаш ли се в моите връстници?
И мислиш ли си, че съм като тях?
Досещаш ли се, че съм малко по-различна?
На челото си нося надпис "грях".
Рождените ми дни дали празнуваш?
Измисляш ли си торта и свещи?
Наум във себе си какво ми пожелаваш?
Навярно сбъдване на всичките мечти.
А аз на теб какво да пожелая?
Спокоен да е ритъмът на твоето сърце.
Боли ме, майко, но ще мине...
Разбирам всичко...
от (не)твоето дете.
© Детелина Стефанова All rights reserved.
