Елиза13 (Мария)
219 814
7.11.2018 г., 21:31 ч.

Писмо без думи 

  Поезия
499 3 5

Във тъмното мълчание на мислите

оплели стон във мрежеста тъга,

безсилни и безгласни думите,

пропадат в бездънната мъгла.

 

Приседнали във гърлото на самота,

в безсловесност сгънати, бездушни

заровили очи в дълбока тишина,

болят безмилостни и непослушни.

 

В мъглите влажни на студени нощи,

когато зъзнат хубавите намерения.

Не виждат сънищата бродещи

завиват утрото от нетърпение.

 

Когато  тъмното мълчание на мислите

достигне дъното на лепкавата тиня,

неуловими глъхнещи импулсите,

изтласкват тоновете до небесно синьо.

 

През тишината воплите безгласни чути са!

По гълъб пратеник ми носиш вест.

Неказаните думи в облак са гравирали

писмо без думи, с точния адрес.

 

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви мили приятели! Трогнахте ме с присъствието си! Желая ви слънчеви и благословени почивни дни!
  • Поздравления за силния стих, Мария!
    Докосна ме...
    "През тишината воплите безгласни чути са!
    По гълъб пратеник ми носиш вест."
    Благодаря ти!Пожелавам ти хубава вечер!
  • Хубаво!
  • Харесва ми!
  • Грабна ме и ме разтърси! Прибирам си го и те поздравявам!
Предложения
: ??:??