7 нояб. 2018 г., 21:31
Във тъмното мълчание на мислите
оплели стон във мрежеста тъга,
безсилни и безгласни думите,
пропадат в бездънната мъгла.
Приседнали във гърлото на самота,
в безсловесност сгънати, бездушни
заровили очи в дълбока тишина,
болят безмилостни и непослушни.
В мъглите влажни на студени нощи,
когато зъзнат хубавите намерения.
Не виждат сънищата бродещи
завиват утрото от нетърпение. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация