Писмо без думи
Във тъмното мълчание на мислите
оплели стон във мрежеста тъга,
безсилни и безгласни думите,
пропадат в бездънната мъгла.
Приседнали във гърлото на самота,
в безсловесност сгънати, бездушни
заровили очи в дълбока тишина,
болят безмилостни и непослушни.
В мъглите влажни на студени нощи,
когато зъзнат хубавите намерения.
Не виждат сънищата бродещи
завиват утрото от нетърпение.
Когато тъмното мълчание на мислите
достигне дъното на лепкавата тиня,
неуловими глъхнещи импулсите,
изтласкват тоновете до небесно синьо.
През тишината воплите безгласни чути са!
По гълъб пратеник ми носиш вест.
Неказаните думи в облак са гравирали
писмо без думи, с точния адрес.
© Мария All rights reserved.
