Тук нищо свято не остана...
Предадохме дори и теб.
Участници в перфектна драма.
А друг ни пише всеки ред.
В порочен кръг въртим се всички.
Защо... и кой ще ни вини?!
Мъжете ни... обуха цвички.
Жените... ходят на войни.
Небето ни е до колѐне.
Морето... с нефт ни се сдоби -
На полюсите... да не е студено.
Но в нас ледът... не се топи.
Не знам, с какво да те зарадвам...
В ръцете... ангелче ми спи.
За теб е рано да му казвам...
Но знам..., че си го пратил Ти.
© Виолета Всички права запазени