10 окт. 2024 г., 12:26

Писмо до...

549 3 0

Тук нищо свято не остана...
Предадохме дори и теб. 
Участници в перфектна драма. 
А друг ни пише всеки ред. 

 

В порочен кръг въртим се всички.
Защо... и кой ще ни вини?!
Мъжете ни... обуха цвички. 
Жените... ходят на войни. 

 

Небето ни е до колѐне.
Морето... с нефт ни се сдоби -
На полюсите... да не е студено.
Но в нас ледът... не се топи. 

 

Не знам, с какво да те зарадвам...
В ръцете... ангелче ми спи.
За теб е рано да му казвам...
Но знам..., че си го пратил Ти.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...