Oct 10, 2024, 12:26 PM

Писмо до...

  Poetry
553 3 0

Тук нищо свято не остана...
Предадохме дори и теб. 
Участници в перфектна драма. 
А друг ни пише всеки ред. 

 

В порочен кръг въртим се всички.
Защо... и кой ще ни вини?!
Мъжете ни... обуха цвички. 
Жените... ходят на войни. 

 

Небето ни е до колѐне.
Морето... с нефт ни се сдоби -
На полюсите... да не е студено.
Но в нас ледът... не се топи. 

 

Не знам, с какво да те зарадвам...
В ръцете... ангелче ми спи.
За теб е рано да му казвам...
Но знам..., че си го пратил Ти.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...