Писмо до Ботев
Писмо ти пиша днеска, Патриоте,
че утре, Братко, мигар ще е късно,
че утре ти навярно ще си тръгнал,
а твоя път куршуми ще прекъснат!
Но ти не знаеш как те дебне края
и вярваш в честни думи и Съдба,
разчитайки, живота ще познаеш,
докоснал Свободата - таз мечта!
Ще питаш ти навярно и за нази,
щастливците, родени не в робия:
Честити ли сме или пак ни гази,
проклетата ни, грешна орисия?
Аз ще ти кажа, искам да ти кажа:
И днес - насъщният не идва леко,
изедникът му... пак съдира кожа,
а мъчно, той, сговаря се човекът!
В стих доверявам ти и още нещо,
що тази вечер ярко просветли ме,
душа свободна - радва се горещо
и шепне благодарна твойто име!
А щом заплаче майка ти, Поете -
и с мили думи твоят лик повика,
продумай ѝ - съсухрени ръцете,
на всички други майки я почитат!
Ти жив ще си във мислите и знай,
запомнил съм урока ти, Войводо:
Родината ще браня с меч, докрай!
И няма да съм роб, кълна се гордо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
