Здравей, в съня ми на вълшебна нощ,
аз искам нещо тебе просто да помоля.
Знам, с Висше сила имаш ти и мощ,
живота си живян тук до сега да не повторя.
Във време друго щом се преродя,
теб моля просто да осъществя мечтите.
Но нека в своя воля да ги подредя,
а ти от пътя просто отстрани гредите.
Успяха да ме спънат тука сили лоши, зли,
прекрасните надежди в миг убиха.
Откраднати днес радват чуждите очи,
а в моите сълзи напират в мъка тиха.
И не сълзи, а капки черна кръв,
те неизменно пътя ми чертаят.
От рязане на пъпната ми връв,
те следват ме дорде намеря края.
Но днеска, моля те, това ти промени,
не трябва много, за да се почувствам в рая.
Когато има нужда, Боже, лекичко ме побутни
и битието си ще подредя тъй както аз си зная.
Ще бъде светло и просторно, знам,
лицето ми ще грее радостно с усмивка.
Което тука не успях, ще сбъдна там,
писмо за туй ти пиша и се моля тихо.
Със тебе, Дядо Коледа, на Рождество
детето в мен отново проговаря.
С молба за друг живот написах ти писмо,
а сетне ще се моля дълго пред олтара.
И влязъл през комина в мен се взри,
в сълзите кръв там на лицето ми горчиви.
А сетне мигом, моля те, на дим ги ти стори
и отнеси ги някъде далеч в небето сиво.
Подарък туй ще бъде най-мечтан,
за него всяка нощ през сън се молех.
Получа ли го, значи нейде съм в света желан
и от сърцето мое песен чудна ще звучи на воля.
© Петър Петров Всички права запазени