Писмо до Хари
Така и не изпратих най-последното писмо.
Преди да лепна плика, ме застигна новината,
че няма пощальон, разпределен до туй местó,
където си заминал без билет за наобратно.
Увиснаха в ума ми безтегловни редове -
през всичките години все това писмо дописвам.
Добре, че цяла вечност имаш да го прочетеш,
когато някой хубав ден доставя ти го лично.
И може би тогава ще сме пак, както преди -
търсачи на чудатости в невидимия спектър,
и пак ще лягаш тихо като зрънце призори
в окото ми, попило до златисто твоя шепот.
И пак ще бродим двамата по жълтия паваж
на „Руски”, който води до града отвъд дъгата,
ще чакаме Годó в една сладкарница по здрач,
а в допира ти ще тежат скалите на Лакатник.
Ала сега… сега боде ме още мисълта
как онзи спусък мек тогава подло е прищракал.
И малко Флойд или Шадé се стекли по тила,
преди по пътя с Керуак да се изгубиш в мрака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Всички права запазени
