Така и не изпратих най-последното писмо.
Преди да лепна плика, ме застигна новината,
че няма пощальон, разпределен до туй местó,
където си заминал без билет за наобратно.
Увиснаха в ума ми безтегловни редове -
през всичките години все това писмо дописвам.
Добре, че цяла вечност имаш да го прочетеш,
когато някой хубав ден доставя ти го лично.
И може би тогава ще сме пак, както преди -
търсачи на чудатости в невидимия спектър,
и пак ще лягаш тихо като зрънце призори
в окото ми, попило до златисто твоя шепот. ...