Писмо до нея
Без тебе къщата ми не е дом,
а е затвор банален.
Сънят ми също не е вече сън,
а гостенин нахален.
Очите ми не са като очи,
а гледат все накриво.
Небето не е купол светлосин,
а с цвят на тъмносиво.
Без тебе утрото ми не е дар,
а тежко, като камък.
Сърцето ми не е камбанен звън,
а срутен вече замък.
Животът ми без теб не е живот,
а смачкваща тегоба.
Прости! Единствен изход е за мен
да си поръчам гроба...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
