Без тебе къщата ми не е дом,
а е затвор банален.
Сънят ми също не е вече сън,
а гостенин нахален.
Очите ми не са като очи,
а гледат все накриво.
Небето не е купол светлосин,
а с цвят на тъмносиво.
Без тебе утрото ми не е дар,
а тежко, като камък.
Сърцето ми не е камбанен звън,
а срутен вече замък. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up