4.04.2016 г., 20:38

Писмо до нея

1.3K 0 3

Здравей.. Видях ви с него онзи ден..
Преструвах се, че не е проблем за мен..
Усмихнах се, дори ви поздравих.. 
С насмешка уж, картината изтрих.. 

Но чакай, наглед дори да бе така.. 
Но само аз си знам какво бе в моята душа..
Но знай, радвам се поне..
Че имаше усмивка на твоето лице.. 

Хей.. да ти кажа..щастлив съм за вас..
Не позволявай да стане, каквото стана с нас..
И ако някой ден той също съгреши..
Не го оставяй както мен, а му прости.. 

Ако някой ден родиш му ти деца..
Не ги кръстете с нашите любими имена..
На сватбата, на първи ред ме поканете.. 
Вие да сте добре, мен не ме мислете.. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Иванов Всички права запазени

Винаги идва момент, в който се питаме дали да простим или не.. Ако наистина обичате човека до вас.. Прощавайте!! Ако и той ви обича, ще разбере!

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....