Мила бабо, моля те, прости,
че чак сега ти пиша.
Знаеш как животът ни върти
и времето безспирно тича.
Улисана в житейските неща,
ден след ден пробягах,
живях и в слънце, и в слана,
опитах всичко, взех и дадох.
Но пазя спомените от преди
ревностно в душата,
за тате, мама и светлите дни,
вечерите топли под асмата.
Нещата вкъщи някак си вървят,
живи сме и здрави.
Често мисля си с любов за вас,
до болка все ми домъчнява.
Мила бабо, исках всичко аз
тук да ти разкажа,
но защо ли пък, защо сега
сълзите погледа ми замъгляват...
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
Много мило е че винаги ще си спомняме за тях!
И аз днес писах за моята баба, без да погледна календара,
не зная какво ме накара, на тази дата се е родила, 1900 г.
Всичко излиза че така трябва да стане!Поклон пред тях!!!