Писмо до оня, по-добрия свят
Мила бабо, моля те, прости,
че чак сега ти пиша.
Знаеш как животът ни върти
и времето безспирно тича.
Улисана в житейските неща,
ден след ден пробягах,
живях и в слънце, и в слана,
опитах всичко, взех и дадох.
Но пазя спомените от преди
ревностно в душата,
за тате, мама и светлите дни,
вечерите топли под асмата.
Нещата вкъщи някак си вървят,
живи сме и здрави.
Често мисля си с любов за вас,
до болка все ми домъчнява.
Мила бабо, исках всичко аз
тук да ти разкажа,
но защо ли пък, защо сега
сълзите погледа ми замъгляват...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
И аз обичах много моята баба-напълно те разбирам...Развълнува ме силно...Благодаря ти!!!
