Писмо до оня, по-добрия свят
Мила бабо, моля те, прости,
че чак сега ти пиша.
Знаеш как животът ни върти
и времето безспирно тича.
Улисана в житейските неща,
ден след ден пробягах,
живях и в слънце, и в слана,
опитах всичко, взех и дадох.
Но пазя спомените от преди
ревностно в душата,
за тате, мама и светлите дни,
вечерите топли под асмата.
Нещата вкъщи някак си вървят,
живи сме и здрави.
Често мисля си с любов за вас,
до болка все ми домъчнява.
Мила бабо, исках всичко аз
тук да ти разкажа,
но защо ли пък, защо сега
сълзите погледа ми замъгляват...
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Баба често ме навестява в съня ми... Спомни ми твоя стих мили моменти.
-
Прекрасен стих,Маги
И аз обичах много моята баба-напълно те разбирам...Развълнува ме силно...Благодаря ти!!! -
Насълзи ме! Силен стих!!!
-
Стихчето ти е прекрасно Продължавай все така.Целувки :*
-
Искренно
-
Благодаря ви момичета , мили, че се отбихте при мен!Поздрав!
-
Толкова обич...!!!
Страхотна си, Маги! -
Понякога и аз си мисля,че в небесното синьо,където спят предците ни е истината!И мама е там и как ужасно ми липсва в дните ми.Прекрасен стих, великолепа Маги!
-
Наистина топъл и обичаш стих. Браво.
-
Много мило писмо...
Поздрав,мила за стиха! -
Много хубав стих, Маги!
Поздрави! -
Доброта и топлота лъха от стиховете ти!
Поздравявам те за тях!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много мило е че винаги ще си спомняме за тях!
И аз днес писах за моята баба, без да погледна календара,
не зная какво ме накара, на тази дата се е родила, 1900 г.
Всичко излиза че така трябва да стане!Поклон пред тях!!!