10.11.2011 г., 10:03

Писмо до приятел

1.3K 0 0

Днес съм друг, но ти не го видя.
В очите ми тъга чете се, но ти не разбра.
Приятел те наричам, не го отричам,
само как обичам тази дума да изричам...
Но сега къде си, наистина не зная,
тази тягостна обстановка... не мога да я трая!
Какво искам да кажа, аз съвсем не знам,
това, което знам, е че не искам да съм сам!
Всичко може би загубих, някъде оставих го,
щастието ми пред мен ли е, или някъде забравих го?!
... Ще дойде ден, когато всичко ще е минало,
а може би дошъл е, просто времето ме е подминало...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...