Днес съм друг, но ти не го видя.
В очите ми тъга чете се, но ти не разбра.
Приятел те наричам, не го отричам,
само как обичам тази дума да изричам...
Но сега къде си, наистина не зная,
тази тягостна обстановка... не мога да я трая!
Какво искам да кажа, аз съвсем не знам,
това, което знам, е че не искам да съм сам!
Всичко може би загубих, някъде оставих го,
щастието ми пред мен ли е, или някъде забравих го?!
... Ще дойде ден, когато всичко ще е минало,
а може би дошъл е, просто времето ме е подминало...
© Венцислав Георгиев Всички права запазени