Писмо до Сара
Здравей, сестричке, тъй си ми залипсвала!
Добре ли си, аз пиша ти писмо.
Треперят ми ръцете, а сърцето
пулсира, да ти каже всичко, всичко.
Добре е мама, шиела на село нещо,
а по-голямата сестра...
ти знаеш, търси бяла лястовичка
и пак отново чака пролетта.
А малката сестра за тях се грижи.
И вържат дните някак на кълбо.
Бих искала да кажа тук за всички,
но стига ли за всичките едно писмо.
Далече си, ала кръвта ни родна
дели наравно радост и беди.
Щом дотежи ти нещо, казвай,
та нали затуй сме си сестри.
За мен какво да ти разказвам, мила,
ще ме откриеш между редовете ми,
когато радвам се, или пък съм унила,
във стих изписан вляво на гърдите ми.
Студено е, но скоро всички птички
гнезда ще свият в клонките,
да можехме, като тях, ний всички
със пролетта да се завърнем вкъщи.
На прага да ни чака мама,
на стълбите приседнала пък кака,
да каже "слагайте софрата..."
и ти да си усмихната, щастлива!
Щом дойдеш, този път сълзи да няма.
Е, малко ще поплачем след ракията,
а мама, недочула, все да пита,
кого, какво... и да се смеем до насита.
Е, хайде, и до скоро, мила!
Прегръдки и целувки от душа!
Обичаме те, знаеш, всички,
а ти пази се и върни се у дома!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
