Писмо до сестра ми в отвъдното
Изпращам го по пощата на ангелите. Зная,
че то при теб със сигурност ще стигне.
Аз помня как до мен седеше в болничната стая.
Държа дланта ми… цяла нощ не мигна…
И помня те - студентка. Още малка бях. Тъгувах,
че идваше си рядко. Как те чаках!...
Щом тръгнеше за гарата, едната ти обувка
редовно скривах - да изпуснеш влака.
Ти винаги от София се връщаше с подарък,
за да зарадваш своето сестриче.
Делеше от издръжката си доброволен данък,
защото безусловно ме обичаше.
Дойде си с диплом “фармацевт магистър” и доведе
жених с очи нефритни*, сякаш светеха…
А помниш ли с каква тревожна ревност аз го гледах -
дали ще ме измести от сърцето ти?...
Но то бе като дядовата топла ръкавичка.
Отворено остана до последно…
С невероятна лекота побирахме се всички
в прегръдката на тихата ти нежност…
На гръб понесла грижата за болната ни майка,
а после и за татко… и за брат ни…
едва не рухна под товара… Но не се оплака.
Изпълни мисията да ни браниш…
Измолих от Христос осемдесет да доживееш.
Какво могла бих повече да искам?!
И кой избегнал е смъртта?! Единствен Бог е вечен!
Но вярвам, че до Него ще си близко…
Албена Димитрова
20.7.2024.
Павликени.
*- нефритът е минерал със зелен цвят
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
