Писмо до татко
Ще остана в неизвестност
и в нищото ще си бъда, така.
Уморих се от безчувственост,
от хаотични думи, безсмислени...
Днес бях в сянка.
Никой не ме прегърна поне...
Времето без тебе, татко,
стана половин година.
Но моята болка е нищо
за хората, наречени "близки".
Сега питам се, в сълзи обляна,
дали аз за тях съм изобщо нещо...
15.03.2008 година
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
