27.06.2007 г., 9:52

Писмо до Ваня

802 0 9

Писмо до Ваня

Здрасти, Бамби!

Добре ли си в Обединеното Кралство?
Прости моето невежо нахалство
да питам, дете лъчезарно:
"Как плащаш за ток и за парно?

Лесно ли докосваш
Хляба насъщен?
С усмивка ли прахосваш
делника смръщен?"…

Чувам те веднъж годишно.
Виждам те по-рядко.
Помръкват звездите предишни.
Чувствам те като дете. Татко.
***
И се чудя... Отговор няма:
(Оглеждам се - все тая Драма:
Оставаме тука малцина, мърцина,
а Децата ни търсят нова Родина.)

"Жив ли е още Караджата?
Или си Осрахме невратно Страната?…"

6 Август 2002, Ломбо Есте

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • не съм от сръдливите, Таничка. само разказах...
    Чак пък, каквото предложа...
  • Симо,не се сърди!Всички ние обичаме да те четем,така че каквото ни предложиш приятелю!
    Поздравче и много усмивки!
  • О, никой не е казал, че не иска да те чете!!!
    Просто желаехме нещо новичко...
    А ти пиши!
    И здрав бъди !
  • Не само я осрахме тая наша красива страна , но направо я ЗАСРАХМЕ ! Господ да ни е на помощ! Браво , Симо! Днес си невероятен!
  • Осрахме я.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...