ПИСМО ОТ ЕДИН ВЛЮБЕН ГЛУПАК
…хайде, тръгвай си вече! Перонът е пуст и унил.
Машинистът надува за трети път тънката свирка.
Аз приличам навярно на влюбен глупак през април.
А пък ти на кондукторка, слязла на моята спирка.
Бих ти казал и “Сбогом!”… Така ненадейна от днес
отлетялата болка от късна любов ще ме парва.
Ще се гъне в съня ми полуделият нощен експрес,
с който ти си отиде от мен, от морето и Варна.
А когато в зори ме погълне човешката гмеж
и се хвана за хляба със нокти, със зъби и лакти,
ще гори и ще плаче на спомена тънката свещ, ...