Писмо от един влюбен глупак
ПИСМО ОТ ЕДИН ВЛЮБЕН ГЛУПАК
…хайде, тръгвай си вече! Перонът е пуст и унил.
Машинистът надува за трети път тънката свирка.
Аз приличам навярно на влюбен глупак през април.
А пък ти на кондукторка, слязла на моята спирка.
Бих ти казал и “Сбогом!”… Така ненадейна от днес
отлетялата болка от късна любов ще ме парва.
Ще се гъне в съня ми полуделият нощен експрес,
с който ти си отиде от мен, от морето и Варна.
А когато в зори ме погълне човешката гмеж
и се хвана за хляба със нокти, със зъби и лакти,
ще гори и ще плаче на спомена тънката свещ,
ала ти ще си вече на някоя друга галактика.
Ако искаш, вземи ме – и в тъмното, мръсно купе
скрий ме някъде много дълбоко във свойте багажи.
Или просто хвърли ме на граничното ГКПП
като сборник със ребуси, книжка с любовни миражи.
Е, какво пък? Дано по-далече от мен ти върви.
И дано да забравиш твоят влюбен глупак как ти вярва.
Аз ще пея за тебе в солените морски треви.
И ще чакам експреса на самотната гара във Варна.
© Валери Станков All rights reserved.
