29.10.2020 г., 23:23

Писмо от мама

1.1K 0 0

Мило дете, пише ти мама.

Сякаш вчера чух първия ти вик.

После: " Мамо, имам рана!"

А- аз побързах и за миг

превързах болното коляно.

Сякаш вчера четохме с теб

приказки за царството голямо

Снежанка, Мечо Пух, Храбрият войник,

а ти прошепна тихо:

"Мамо, Дядо Коледа, защо не живее тук?"

С теб растях и аз. Опознавахме света

Учех те, че няма по - велико чудо от това-

да носиш ти любов, където и да стъпиш

някой ден, колкото и да бъдеш уструмен.

Да не чакаш нищо наготово да ти донесе 

успех.

Да не търсиш отговори само от "А" до "Я",

защото е безбройна азбуката на света.

И да си останеш верен, пък дори и предаден.

Ти - мило детенце, намери своето местенце,

ако ще и на едно листенце.

Избери трудния, но винаги твоят път.

Обикновено в гъстата гора се крие госпожица една.

Безстрашен мъж бъди,ако искаш да я спечелиш ти.

Но, запомни: " Тя на никого не принадлежи!"

Можеш да я обичаш ти така, както мъж обича 

истински жена - с отворени очи, с лекота.

От мен имаш безрезервна подкрепа и

едно майчино рамо - това е мило дете само.

Майчината сълза сине, побира цялата земя!

Ще я откриеш дори когато ме няма.

Бъди щастлив и много до-волен!

Мама.

05.09.2020г

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодорка Атанасова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

10 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...