Oct 29, 2020, 11:23 PM

Писмо от мама

  Poetry
1.1K 0 0

Мило дете, пише ти мама.

Сякаш вчера чух първия ти вик.

После: " Мамо, имам рана!"

А- аз побързах и за миг

превързах болното коляно.

Сякаш вчера четохме с теб

приказки за царството голямо

Снежанка, Мечо Пух, Храбрият войник,

а ти прошепна тихо:

"Мамо, Дядо Коледа, защо не живее тук?"

С теб растях и аз. Опознавахме света

Учех те, че няма по - велико чудо от това-

да носиш ти любов, където и да стъпиш

някой ден, колкото и да бъдеш уструмен.

Да не чакаш нищо наготово да ти донесе 

успех.

Да не търсиш отговори само от "А" до "Я",

защото е безбройна азбуката на света.

И да си останеш верен, пък дори и предаден.

Ти - мило детенце, намери своето местенце,

ако ще и на едно листенце.

Избери трудния, но винаги твоят път.

Обикновено в гъстата гора се крие госпожица една.

Безстрашен мъж бъди,ако искаш да я спечелиш ти.

Но, запомни: " Тя на никого не принадлежи!"

Можеш да я обичаш ти така, както мъж обича 

истински жена - с отворени очи, с лекота.

От мен имаш безрезервна подкрепа и

едно майчино рамо - това е мило дете само.

Майчината сълза сине, побира цялата земя!

Ще я откриеш дори когато ме няма.

Бъди щастлив и много до-волен!

Мама.

05.09.2020г

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодорка Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...