Мило дете, пише ти мама.
Сякаш вчера чух първия ти вик.
После: " Мамо, имам рана!"
А- аз побързах и за миг
превързах болното коляно.
Сякаш вчера четохме с теб
приказки за царството голямо
Снежанка, Мечо Пух, Храбрият войник,
а ти прошепна тихо:
"Мамо, Дядо Коледа, защо не живее тук?"
С теб растях и аз. Опознавахме света
Учех те, че няма по - велико чудо от това-
да носиш ти любов, където и да стъпиш
някой ден, колкото и да бъдеш уструмен.
Да не чакаш нищо наготово да ти донесе
успех.
Да не търсиш отговори само от "А" до "Я",
защото е безбройна азбуката на света.
И да си останеш верен, пък дори и предаден.
Ти - мило детенце, намери своето местенце,
ако ще и на едно листенце.
Избери трудния, но винаги твоят път.
Обикновено в гъстата гора се крие госпожица една.
Безстрашен мъж бъди,ако искаш да я спечелиш ти.
Но, запомни: " Тя на никого не принадлежи!"
Можеш да я обичаш ти така, както мъж обича
истински жена - с отворени очи, с лекота.
От мен имаш безрезервна подкрепа и
едно майчино рамо - това е мило дете само.
Майчината сълза сине, побира цялата земя!
Ще я откриеш дори когато ме няма.
Бъди щастлив и много до-волен!
Мама.
05.09.2020г
© Тодорка Атанасова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Вие трябва да бъдете промяната, която искате да видите в света. »