19.11.2014 г., 7:39 ч.
Писмо от петия поход
Изпълзяла от мрака на скуката,
на седлото до мен приседна тъгата -
съвсем, ама съвсем непоканена...
Казах ѝ да си тръгва, повторих ѝ -
тя се направи на глуха
и като вещица хвърли плаща си
непрогледен -
върху душата ми...
Предадох се...
А бях рицар... от далечния Орден на Залеза.
Печелил битки безбройни,
но... нито една война...
Побелял като планински връх -
сега усещам колко много ми стягат
доспехите - от мисли, от патина...
Спирам коня си и не зная накъде да вървя...
И уморените рицари могат да бъдат обичани...
Ти... ти ме накара да повярвам в това.
След листопада на гордостта и блясъка
остават душите...
Оголени като незараснали рани
и повече от удар на меч болят...
И понеже...
бивши мечти и бивши рицари няма.
Доживелите до старост - за бивши не се броят...
Мечът не става за патерица,
както и шлемът за кана...
Рицарството...
Рицарството просто не е занаят...
Накъде да поема от рамото на кръстопътя?
Уморих се!...
Не са ми нужни повече чужди войни!...
Захвърлям щита...
С пиката ще пробода съвестта си...
Рицар искам да бъда само за теб.
Идвам - прошарен от рани...
Ще ги излекуваш, нали?...
© Красимир Чернев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Прекрасно, наистина много ми хареса!
-
Благодаря ви за прекрасните, сърдечни, човечни думи!
Благодаря! -
!!!
Знаеш... -
Дълбок много точно сътворен стих за истинския рицар!А стиха ти показва че те не съществуват само в приказките а че ги има все още тук!!!Макар и без доспехи те истински устояват и пазят любовта!!!Поздрави!!!
-
"Предадох се...
А бях рицар... от далечния Орден на Залеза.
Печелил битки безбройни,
но... нито една война...
Побелял като планински връх -
сега усещам колко много ми стягат
доспехите - от мисли, от патила...
Спирам коня си и не зная накъде да вървя..."
-----------------------------------------------------------
Сърцето винаги знае вярната посока и точния път,
пожелавам и на лирическия, и на неговия автор,
да последват избора на сърцето, за да сбъднат
мечтите си! Поздрави и от мен за талантливо
сътворения стих, който съдържа мъдро послание! -
Какви внушения, алегории - грандиозно! Поздрави!
-
Пренесох се в един друг свят, в едно друго измерение! Макар и малко тъжно, но толкова завладяващо!
Поздрави, за един истински ''рицар''!!! -
уморените коне ги убиват, нали?
а уморените рицари? -
Не знам какво точно е рицарството, то е запазена територия на мъжете.
Само ще отбележа, че са изчезващ вид. Сърдечен поздрав за един от последните рицари
-
Прочетох с удоволствие!
-
Явно и вие не вярвате, че това ще е последният поход!
Сърдечно ви благодаря за топлото споделяне, за времето и вниманието, които сте посветили на моя стих!
Развълнувахте ме, благодаря! -
Много силно откровение...!!!
"Побелял като планински връх -
сега усещам колко много ме стягат
доспехите - от мисли, от патина...
Спирам коня си и не зная накъде да вървя..." -
Открития ти и искрен копнеж ме впечатли!
"...бивши мечти и бивши рицари няма."
Това е самата истина- красива и мечтателна,каквато я познават рицарите и поетите! -
"Изпълзяла от мрака на скуката,
на седлото до мен приседна тъгата -
съвсем, ама съвсем непоканена...
Казах ѝ да си тръгва, повторих ѝ -
тя се направи на глуха
и като вещица хвърли плаща си
непрогледен -
върху душата ми..."
Мисля си за всички изгубени битки, за онези, които съм се радвала, че не съм спечелила, за спечелените, с които не се гордея и ми е удоволствие да срещам поезията ти. Поздравления, Краси Чернев. -
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=330562
Вместо "млад овчарко", да се чете "мой рицарю". :Р
Иначе - страхотен стих, Краси! Прочетох с удоволствие няколко пъти!! -
"Рицарството просто не е занаят..."
Капка кръв прекосила дузина животи
неуспяла да мрази дотолкова,
че едничкото голо достойнство
да зареже в поредния гроб...
Звън от шпаги и звън от китара,
конски тропот и клетва за вярност
след последната битка остават
в капка кръв като рицарска памет...
Аплодисменти и от мен, рицарю! -
„И уморените рицари могат да бъдат обичани...“ Бъди, рицарю на Тъгата и
поетичния Изгрев! -
Споделям казаното от Радиола, че „рицарството” изначално е заложено на хромозомно ниво. Но смятам също, че човек не се ражда и пораства осъзнато и осъществен с него, а бива възпитаван от родители, среда и общество, самият той да го открие и усети като своя потребност. Едва тогава може да стане призвание, да се превърне в избор,а оттам и в кауза за цял един живот. Свидетели сме, как тези необходими условия биват изпълнявани във все по-малка степен, затова не е чудно, че „рицарят” вече е изчезващ вид. Рицарството е занаят, Краси и въпреки отрицанието, мисля, че точно това имаш предвид в онова стихче. Нелеко и уморително занятие си е. Разбира се, душата на рицаря е най-потърпевшата. Тя няма право на броня. И обикновено е ранявана не по време на битка, а след нейния завършек. Да, лирическият ще се отдаде за известно време в съжалителните и обезсилващи обятия на красивата дама – Тъга, до момента, когато осъзнае, че пробождането на съвестта с пика не е, и не би могло да бъде осъществено и... идва ред на следващите битки (няма бивши рицари). Може би първата от тях - със самия себе си. Ще я спечели, правил го е неведнъж... Защо стихотворението съдържа в заглавието си израза: "петия поход"? - Виновна е пак онази красива Дама.
-
След листопада на гордостта и блясъка
остават душите...Чудесен е твоят рицарски свят! -
"След листопада на гордостта и блясъка
остават душите...
...Захвърлям щита...
С пиката ще пробода съвестта си...
Рицар искам да бъда само за теб."
Добро поетично завръщане на уморения Рицар -
http://youtu.be/NKRWmspHCQs
-
Няма начин да не излекува раните ти, Краси!
Ти ще бъдеш щастлив!
Успех! -
харесах!
"Идвам - прошарен от рани" -
Няма да си рицар, ако бронята ти не е на решето ...! Поздрав за неизлекуваните душевни рани, приятелю!
-
Да, рицарството не е занаят! То пристигнало при теб, закътано в извивката на някоя хромозома и това е...Или си такъв, или не си!От преди раждането, до след смъртта. Впрочем, никой не знае какво печели, ако спечели цяла война! И какво губи. Стискам ти ръката!
-
"И уморените рицари могат да бъдат обичани.
Ти...ти ме накара да повярвам в това.
След листопада на гордостта остават душите.
Оголени като незарастнали рани
и повече от удар на меч болят.
Поздрав и хубав ден! -
С удоволствие прочетох, Рицарю, на перото!
"Рицар искам да бъда само за теб.
Идвам- прошарен от рани...
Ще ги излекуваш, нали?..."
За такова стихо, Рицарю, заслужаваш да бъдеш излекуван! Поздрави, Краси, и хубав ден! -
Рицарят си остава такъв до края, Краси, рицарю от Ордена на Залеза! Топличко е тук при теб. Поздравче!
-
"...на седлото до мен приседна тъгата...
и като вещица хвърли плаща си
непрогледен -
върху душата ми...
Предадох се...
А бях рицар... от далечния Орден на Залеза.
Печелил битки безбройни,
но... нито една война...
Побелял като планински връх -
сега усещам колко много ми стягат
доспехите - от мисли, от патина...
Спирам коня си и не зная накъде да вървя...
Рицар искам да бъда само за теб.
Идвам - прошарен от рани...
Ще ги излекуваш, нали?..."
Много силно поетично ОКО на текста ти, Красимире! В него си казал концентрирано всичко от текста си и то по особено изразителен начин.
Бъди този Рицар и дано Дамата е достойна за теб!
Оценявам най-високо творбата ти. -
Усетих цялата палитра от емоции..
-
Много ми хареса!
-
"И уморените рицари могат да бъдат обичани...
Ти... ти ме накара да повярвам в това.
След листопада на гордостта и блясъка
остават душите...
Оголени като незараснали рани
и повече от удар на меч болят..."
Много ми хареса! Едва ли може да бъде казано по-добре Поздравявам те! -
Краси, за мен е удоволствие да се отбележа първа тук!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
