Писмо от петия поход

Nov 19, 2014, 7:39 AM

Poetry » Love

2694 0 33

Изпълзяла от мрака на скуката,
на седлото до мен приседна тъгата -
съвсем, ама съвсем непоканена...
Казах ѝ да си тръгва, повторих ѝ -
тя се направи на глуха
и като вещица хвърли плаща си
непрогледен -
върху душата ми...
Предадох се...
А бях рицар... от далечния Орден на Залеза.
Печелил битки безбройни,
но... нито една война... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Писмо от петия поход

Want to read more?

Random works