Писмо в бутилка
на мама
до всички пристанища
лодки и кораби
целунали вятър
поели вълни
отнесете бутилка
с послание тайно
отвъд хоризонта
на мойте мечти
писмо ù написах
изляла тъгата
прегърнала снимка
от минали дни
дали ще ме чуе
оттатък Земята
и знак ще ми прати
по вълшебни звезди
избърсах сълзата
пробягала леко
по бузата бледа
в среднощния час
отново си спомних
усмивката нежна
ръката ù топла
спокойния глас
отдавна пораснах
но в мене детето
остана завинаги
там - в есента
когато безшумно
с усмивка на устни
завинаги тръгна си
тя от дома
кажете ù кораби
лодки и риби
обичам я в дните
и във нощта
макар да е минало
толкова време
със мисъл за нея
аз все ще горя
по пътя се лутам
греша побеждавам
минута отмора
отново борба
понякога чувствам
духа ù във мене
той дава ми сили
да продължа
дано те достигне
писмото ми мамо
а после в съня ми
да дойдеш за час
кажи че ме помниш
а после тръгни си
мога вече сама
да вървя по света
аз зная животът
е временна гара
на спирката следваща
чакаш ме ти
до всички пристанища
лодки и кораби
до морските фарове
и подводни скали
отнесете писмото ми
там - в необятното
и върнете ми вярата
в бъдните дни
~~
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
С обич! Сърдечни поздрави!
