Писмо в минорно
Със шрифта на неона с мисли пиша
по необратимия листец на времето,
а в мен изхлипва тихата въздишка,
споила в стон стенанието на сърцето.
Не искам да останеш сянка.
Все още искам да си много жива.
Нали на този свят дошла за малко,
потребно е да съм щастлива.
Не се преструвам никога на друга
и винаги във всичко съм си себе си.
А щом те нямам, нещо не ми стига,
и все на хвърлей съм и от мечтите си.
И питам се какво ли още има
да преживея, да горя или изтлея.
Извайвам в мислите красива рима
от жаждата със тебе да се слея.
И ставам синя музика от обич
по клепките на нощ красива.
Звъняща по звездите тичам
и чувствам, че обичам и съм жива.
Изчете ли писмото ми, Любов?
Години вече пиша неуморно.
Навярно ще го пиша цял живот
със ноти от сърцето във минорно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
