Писмо в минорно
Със шрифта на неона с мисли пиша
по необратимия листец на времето,
а в мен изхлипва тихата въздишка,
споила в стон стенанието на сърцето.
Не искам да останеш сянка.
Все още искам да си много жива.
Нали на този свят дошла за малко,
потребно е да съм щастлива.
Не се преструвам никога на друга
и винаги във всичко съм си себе си.
А щом те нямам, нещо не ми стига,
и все на хвърлей съм и от мечтите си.
И питам се какво ли още има
да преживея, да горя или изтлея.
Извайвам в мислите красива рима
от жаждата със тебе да се слея.
И ставам синя музика от обич
по клепките на нощ красива.
Звъняща по звездите тичам
и чувствам, че обичам и съм жива.
Изчете ли писмото ми, Любов?
Години вече пиша неуморно.
Навярно ще го пиша цял живот
със ноти от сърцето във минорно...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
