Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Apr 21, 2012, 10:42 AM

Писмо в минорно 

  Poetry » Love
849 0 12

Със шрифта на неона с мисли пиша

по необратимия листец на времето,

а в мен изхлипва тихата въздишка,

споила в стон стенанието на сърцето.

Не искам да останеш сянка.

Все още искам да си много жива.

Нали на този свят дошла за малко,

потребно е да съм щастлива.

Не се преструвам никога на друга

и винаги във всичко съм си себе си.

А щом те нямам, нещо не ми стига,

и все на хвърлей съм и от мечтите си.

И питам се какво ли още има

да преживея, да горя или изтлея.

Извайвам в мислите красива рима

от жаждата със тебе да се слея.

И ставам синя музика от обич

по клепките на нощ красива.

Звъняща по звездите тичам

и чувствам, че обичам и съм жива.

Изчете ли писмото ми, Любов?

Години вече пиша неуморно.

Навярно ще го пиша цял живот

със ноти от сърцето във минорно...

 

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??