24.09.2010 г., 21:59 ч.

Писмото, дето няма да изпратя... 

  Поезия » Философска
3232 11 46

И пак отново на гърба на тази дата

съм залепена като плик към марка

в писмото, дето няма да изпратя

с дежурния въпрос: ”Там как си, татко?”

 

За мене, ако питаш – съществувам...

Същественото с две ръце подкрепям...

Все още на логичното робувам

и дълго мисля пак преди да действам...

 

И знам, ще кажеш, че животът се изплъзва

от дланите и няма мен да  чака...

Ще кажеш – крехко са щастливи мъдрите,

че мъдростта е само късна сянка,

 

пристъпваща мъгливо подир битките,

за да превръща белезите в изводи...

Щом не препускаш - няма как в косите ти

да зрее вятър и лови усмивки...

 

... И от писмото, дето няма да изпратя,

ще разберeш как болката подскача

по нишката на спомена за тебе, татко,

а пък усмивката ми се опитва да не плаче...

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??