Писмото, дето няма да изпратя...
И пак отново на гърба на тази дата
съм залепена като плик към марка
в писмото, дето няма да изпратя
с дежурния въпрос: ”Там как си, татко?”
За мене, ако питаш – съществувам...
Същественото с две ръце подкрепям...
Все още на логичното робувам
и дълго мисля пак преди да действам...
И знам, ще кажеш, че животът се изплъзва
от дланите и няма мен да чака...
Ще кажеш – крехко са щастливи мъдрите,
че мъдростта е само късна сянка,
пристъпваща мъгливо подир битките,
за да превръща белезите в изводи...
Щом не препускаш - няма как в косите ти
да зрее вятър и лови усмивки...
... И от писмото, дето няма да изпратя,
ще разберeш как болката подскача
по нишката на спомена за тебе, татко,
а пък усмивката ми се опитва да не плаче...
© Дочка Василева All rights reserved.
