Писмото на Олена
Обични дядо Мраз, нали ме помниш?
С луничките, Олена от Херсон.
За мъничко останахме бездомни,
но ти ни подари във Варна дом.
Сега в Украйна, моля те горещо,
прати надежда, ако ще троха.
Дано там също Коледа посрещнат
децата не под бомби, под елха.
Украйна всъщност не я помня много:
леда по Днипро, аромат на борш.
Но помня баба с книжката на Гогол,
млекце и сладки, нежно „лека нощ.“
В Херсон остана баба, за да пази
котака Чарли, свидния ни дом.
Защо обаче спря да се показва
и на таблета, и на моя телефон?
Дали не са я взели на небето,
и нея след съседчето Вадим?
Там облаците сигурно са меки,
но можеш ли да спиш в креват от дим?
Нали ще пазиш малката ми тайна,
ако ти кажа, тук ми е добре,
но искам пак при баба във Украйна,
а тук да идвам само на море?
Така че пиша ти с молба голяма:
при баба да ме пратиш, Дядо Мраз.
Подаръци не искам. Искам само
подаръкът да съм самата аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Иванова Фьон Всички права запазени
