Писмото на Олена
Обични дядо Мраз, нали ме помниш?
С луничките, Олена от Херсон.
За мъничко останахме бездомни,
но ти ни подари във Варна дом.
Сега в Украйна, моля те горещо,
прати надежда, ако ще троха.
Дано там също Коледа посрещнат
децата не под бомби, под елха.
Украйна всъщност не я помня много:
леда по Днипро, аромат на борш.
Но помня баба с книжката на Гогол,
млекце и сладки, нежно „лека нощ.“
В Херсон остана баба, за да пази
котака Чарли, свидния ни дом.
Защо обаче спря да се показва
и на таблета, и на моя телефон?
Дали не са я взели на небето,
и нея след съседчето Вадим?
Там облаците сигурно са меки,
но можеш ли да спиш в креват от дим?
Нали ще пазиш малката ми тайна,
ако ти кажа, тук ми е добре,
но искам пак при баба във Украйна,
а тук да идвам само на море?
Така че пиша ти с молба голяма:
при баба да ме пратиш, Дядо Мраз.
Подаръци не искам. Искам само
подаръкът да съм самата аз.
© Мария Иванова Фьон All rights reserved.
