4.06.2006 г., 16:33

Писмото за дон Хуан

1.2K 0 11

Замина доня Хуанита
на гости в родното село.
А дон Хуан писмо получи
със чуждо пощенско клеймо.

Здравей, Хуане! - пишеше Росита,
младежка негова любов -
Не щеш ли пак да ме прегърнеш?
За авантюри знам, че си готов.

Спомни си дон Хуан, Росита.
Ех, страстна беше таз жена!
Какво ли с нея не опита,
побъркваше го в любовта.

Хуане! - пишеше Росита -
И друго ще ти кажа аз.
Ще видиш свойта Маргарита,
дете на любовта е между нас.

Хуан се метна на колата,
замина в чуждата страна,
че там го чакаше Росита,
със неговата дъщеря.

Какво се случи ще разберем
във следващия весел стих,
дали Росита ще омае,
любовникът щастлив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много жизнерадостен стих Романтик.
    Писмото ще има ли отговор?
    Поздрав и слънчев ден
  • Привет,давай следващият епизод!Разсмях се!
  • Добре дошъл, си ми Хуане!
    Добре дошъл, си ми при нас!
    Ах,толкоз време все мечтаех
    да чуя само, твоят глас!

    Постой така да те погледам!
    О,Боже мой...това си ти!
    Душата ми за тебе стене,
    прегръдка дай...и не плачи!

    Ела,за да те срещна с Маргарита-
    за нея писах ти в писмо!
    Прекрасна е като зорница..!
    Не се смущавай!Няма за какво.

    На теб прилича Маргарита,
    като две капки сте роса.
    Дори душата и кат твоята пробита,
    не знае смисълат на любовта.

  • Благодаря на всички!!!
    Дано тази седмица нямам проблеми с нета.
    А продължение ще има. Лека нощ на всички!!!
  • Благодаря за задявката, чакам следващата!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...