4 июн. 2006 г., 16:33

Писмото за дон Хуан

1.2K 0 11

Замина доня Хуанита
на гости в родното село.
А дон Хуан писмо получи
със чуждо пощенско клеймо.

Здравей, Хуане! - пишеше Росита,
младежка негова любов -
Не щеш ли пак да ме прегърнеш?
За авантюри знам, че си готов.

Спомни си дон Хуан, Росита.
Ех, страстна беше таз жена!
Какво ли с нея не опита,
побъркваше го в любовта.

Хуане! - пишеше Росита -
И друго ще ти кажа аз.
Ще видиш свойта Маргарита,
дете на любовта е между нас.

Хуан се метна на колата,
замина в чуждата страна,
че там го чакаше Росита,
със неговата дъщеря.

Какво се случи ще разберем
във следващия весел стих,
дали Росита ще омае,
любовникът щастлив.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много жизнерадостен стих Романтик.
    Писмото ще има ли отговор?
    Поздрав и слънчев ден
  • Привет,давай следващият епизод!Разсмях се!
  • Добре дошъл, си ми Хуане!
    Добре дошъл, си ми при нас!
    Ах,толкоз време все мечтаех
    да чуя само, твоят глас!

    Постой така да те погледам!
    О,Боже мой...това си ти!
    Душата ми за тебе стене,
    прегръдка дай...и не плачи!

    Ела,за да те срещна с Маргарита-
    за нея писах ти в писмо!
    Прекрасна е като зорница..!
    Не се смущавай!Няма за какво.

    На теб прилича Маргарита,
    като две капки сте роса.
    Дори душата и кат твоята пробита,
    не знае смисълат на любовта.

  • Благодаря на всички!!!
    Дано тази седмица нямам проблеми с нета.
    А продължение ще има. Лека нощ на всички!!!
  • Благодаря за задявката, чакам следващата!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...