Jun 4, 2006, 4:33 PM

Писмото за дон Хуан

  Poetry
1.2K 0 11

Замина доня Хуанита
на гости в родното село.
А дон Хуан писмо получи
със чуждо пощенско клеймо.

Здравей, Хуане! - пишеше Росита,
младежка негова любов -
Не щеш ли пак да ме прегърнеш?
За авантюри знам, че си готов.

Спомни си дон Хуан, Росита.
Ех, страстна беше таз жена!
Какво ли с нея не опита,
побъркваше го в любовта.

Хуане! - пишеше Росита -
И друго ще ти кажа аз.
Ще видиш свойта Маргарита,
дете на любовта е между нас.

Хуан се метна на колата,
замина в чуждата страна,
че там го чакаше Росита,
със неговата дъщеря.

Какво се случи ще разберем
във следващия весел стих,
дали Росита ще омае,
любовникът щастлив.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много жизнерадостен стих Романтик.
    Писмото ще има ли отговор?
    Поздрав и слънчев ден
  • Привет,давай следващият епизод!Разсмях се!
  • Добре дошъл, си ми Хуане!
    Добре дошъл, си ми при нас!
    Ах,толкоз време все мечтаех
    да чуя само, твоят глас!

    Постой така да те погледам!
    О,Боже мой...това си ти!
    Душата ми за тебе стене,
    прегръдка дай...и не плачи!

    Ела,за да те срещна с Маргарита-
    за нея писах ти в писмо!
    Прекрасна е като зорница..!
    Не се смущавай!Няма за какво.

    На теб прилича Маргарита,
    като две капки сте роса.
    Дори душата и кат твоята пробита,
    не знае смисълат на любовта.

  • Благодаря на всички!!!
    Дано тази седмица нямам проблеми с нета.
    А продължение ще има. Лека нощ на всички!!!
  • Благодаря за задявката, чакам следващата!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...