Замина доня Хуанита
на гости в родното село.
А дон Хуан писмо получи
със чуждо пощенско клеймо.
Здравей, Хуане! - пишеше Росита,
младежка негова любов -
Не щеш ли пак да ме прегърнеш?
За авантюри знам, че си готов.
Спомни си дон Хуан, Росита.
Ех, страстна беше таз жена!
Какво ли с нея не опита,
побъркваше го в любовта.
Хуане! - пишеше Росита -
И друго ще ти кажа аз.
Ще видиш свойта Маргарита,
дете на любовта е между нас.
Хуан се метна на колата,
замина в чуждата страна,
че там го чакаше Росита,
със неговата дъщеря.
Какво се случи ще разберем
във следващия весел стих,
дали Росита ще омае,
любовникът щастлив.
© Христо Костов All rights reserved.
Писмото ще има ли отговор?
Поздрав и слънчев ден