Писна ми от гадни диагнози
и от разни докторски прогнози.
Ще останеш такава, черногледа,
каза докторът ,когато ме прегледа.
Всичко в сиво виждах до сега,
канех се да променя цвета,
мислех да е в розово и бяло,
ала слънцето за мен не е огряло.
Принуждават ме да гледам в черно
(то е неувяхващо модерно).
И със едно око момчетата ще виждам,
а с болното в закачка ще намигвам.
Ала просълзи ли се, обаче,
те ще мислят, че за друго плача.
Ех, късметът ми... тъпкан
на горна порта, на долен праг стъпкан.
Дано неврохирургът да е виртуоз,
за да не поръчвам още некролог.
Трябва да внимава със главата
иначе... висока е цената.
Все се каня да си купя пушка,
да му мисли, който е на мушка.
Да им се не видят пътеките майни
и всичките им там реформи здравни.
Днес пак ще седна на ракия,
но не със сълзи, а с мезе ще пия.
За здравето на всички здрави, болни,
за пациентите доволни, недоволни,
за докторите, че не са виновни,
за грешките им волни и неволни.
© Нели Всички права запазени