27.06.2017 г., 22:36

Писна ми да тичам след химери...

1K 1 7

Търсих, много търсих...Вярно...

Любовта навсякъде я търсих...

Да обичам и обичана навярно...

Земята цялата почти претърсих...

Наранявах, мене ме раняваха...

И бягах после, после като луда...

Забравях, също ме забравяха...

Една отчаяна, лунна пеперуда...

Летях из мисли...И измислици...

Заблуждавах и ме заблуждаваха...

И често лутах се в безсмислици...

Надявах се...Също се надяваха...

Спрях да търся... Спрях да търся...

Нека Любовта... Да ме намери...

От всичко искам аз да се отърся -

писна ми да тичам след химери!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина каменова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Издишай всичко ненужно, както аз го направих в един свой стих. Тогава тя ще те намери!
  • Е, няма как, не може без разочарования - такъв е живота, но иначе как ще разпознаем истинската?! Поздрави, Иве!
  • И правилно си спряла! Тя ще те намери. Хубавото е, че вече знаеш и ще я познаеш!
  • Ако насочиш мисълта и усилията си в друга посока, любовта по-лесно ще те намери. Поздрави за емоционалните стихове, Иве!
  • В търсене на любовта попадаме и на химери. Но това не бива да ни спира.
    Много болка споделяш, Ивелина. И тива докосва...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...