Jun 27, 2017, 10:36 PM

Писна ми да тичам след химери...

  Poetry
1K 1 7

Търсих, много търсих...Вярно...

Любовта навсякъде я търсих...

Да обичам и обичана навярно...

Земята цялата почти претърсих...

Наранявах, мене ме раняваха...

И бягах после, после като луда...

Забравях, също ме забравяха...

Една отчаяна, лунна пеперуда...

Летях из мисли...И измислици...

Заблуждавах и ме заблуждаваха...

И често лутах се в безсмислици...

Надявах се...Също се надяваха...

Спрях да търся... Спрях да търся...

Нека Любовта... Да ме намери...

От всичко искам аз да се отърся -

писна ми да тичам след химери!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина каменова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Издишай всичко ненужно, както аз го направих в един свой стих. Тогава тя ще те намери!
  • Е, няма как, не може без разочарования - такъв е живота, но иначе как ще разпознаем истинската?! Поздрави, Иве!
  • И правилно си спряла! Тя ще те намери. Хубавото е, че вече знаеш и ще я познаеш!
  • Ако насочиш мисълта и усилията си в друга посока, любовта по-лесно ще те намери. Поздрави за емоционалните стихове, Иве!
  • В търсене на любовта попадаме и на химери. Но това не бива да ни спира.
    Много болка споделяш, Ивелина. И тива докосва...

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...