Jun 27, 2017, 10:36 PM

Писна ми да тичам след химери...

  Poetry
1K 1 7

Търсих, много търсих...Вярно...

Любовта навсякъде я търсих...

Да обичам и обичана навярно...

Земята цялата почти претърсих...

Наранявах, мене ме раняваха...

И бягах после, после като луда...

Забравях, също ме забравяха...

Една отчаяна, лунна пеперуда...

Летях из мисли...И измислици...

Заблуждавах и ме заблуждаваха...

И често лутах се в безсмислици...

Надявах се...Също се надяваха...

Спрях да търся... Спрях да търся...

Нека Любовта... Да ме намери...

От всичко искам аз да се отърся -

писна ми да тичам след химери!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина каменова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Издишай всичко ненужно, както аз го направих в един свой стих. Тогава тя ще те намери!
  • Е, няма как, не може без разочарования - такъв е живота, но иначе как ще разпознаем истинската?! Поздрави, Иве!
  • И правилно си спряла! Тя ще те намери. Хубавото е, че вече знаеш и ще я познаеш!
  • Ако насочиш мисълта и усилията си в друга посока, любовта по-лесно ще те намери. Поздрави за емоционалните стихове, Иве!
  • В търсене на любовта попадаме и на химери. Но това не бива да ни спира.
    Много болка споделяш, Ивелина. И тива докосва...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...