Звездичката (Ивелина каменова) Звездичката (Ивелина каменова)
33 139
Jun 27, 2017, 10:36 PM

Писна ми да тичам след химери...

  Poetry
1K 1 7

Търсих, много търсих...Вярно...

Любовта навсякъде я търсих...

Да обичам и обичана навярно...

Земята цялата почти претърсих...

Наранявах, мене ме раняваха...

И бягах после, после като луда...

Забравях, също ме забравяха...

Една отчаяна, лунна пеперуда...

Летях из мисли...И измислици...

Заблуждавах и ме заблуждаваха...

И често лутах се в безсмислици...

Надявах се...Също се надяваха...

Спрях да търся... Спрях да търся...

Нека Любовта... Да ме намери...

От всичко искам аз да се отърся -

писна ми да тичам след химери!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина каменова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • rocker (Велин)
    rocker (Велин)
    Издишай всичко ненужно, както аз го направих в един свой стих. Тогава тя ще те намери!
  • PepiPetrova (Pepi Petrova)
    PepiPetrova (Pepi Petrova)
    Е, няма как, не може без разочарования - такъв е живота, но иначе как ще разпознаем истинската?! Поздрави, Иве!
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    И правилно си спряла! Тя ще те намери. Хубавото е, че вече знаеш и ще я познаеш!
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Ако насочиш мисълта и усилията си в друга посока, любовта по-лесно ще те намери. Поздрави за емоционалните стихове, Иве!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    В търсене на любовта попадаме и на химери. Но това не бива да ни спира.
    Много болка споделяш, Ивелина. И тива докосва...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0