Писък
Искат да бъда покорна
и искрата в мен да забравя
да се преклоня пред неправдата
и маска лицемерна да сложа.
Но, в мене чувства бошуват
а погледа устремен е високо
и вдигам летвата на живота,
наболяла от толкова много
въпроси...Предателства -
как да преглътна...?
Как да бъда смирена...?
И писък е душата ми - бяла,
побрала е в себе си
цялата - вселена...!
Непокорна маските сваля
и падат преградите в мене
вините чужди отпадат -
дори и със пръст да ме сочат...
Дори и камъните хвърлени -
са всъщност - падащи звезди...!
И мечтите крилата разтварят
и политат - напред и нагоре...,
че писък е душата ми - бяла,
отключва железни окови...
Матрицата рухва
и всяка неправда отпада...
Непокорна вървя срещу времето!
Времето в което живея...!
А искрата във мене припламва
и все така изумрудено свети...!
04.01.2020г
Катя Джамова
© Катя Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Катя,важна е искрата с изумрудена светлина.Тя ще разруши матрицата.
Поздравление! -
Младене и Иван, благодаря ви от сърце за хубавите думи и коментари!
Пожелавам ви хубава вечер и нови творчески успехи! Бъдете благословени! -
Вълнуващ стих, на душа, която търси истината в този просмукан от лъжи свят. Вярвам, че ще успееш на откриеш Пътя, истинския път... Поздравления!
-
Както при знаменитата картина на Мунк "Викът" е намерено най-точното заглавие, така и тук заглавието е отлично подбрано - "Писък". Защото наистина "писък е душата(ми) - бяла". "Дори и камъните хвърлени - са всъщност - падащи звезди...!". Но този писък "отключва железни окови...Матрицата рухва и всяка неправда отпада", "когато мечтите крилата разтварят и политат напред и нагоре". Апокалиптични образи на битката с мрака, в който вътрешната искра "все така изумрудено свети" и не се подчинява на "времето, в което живее". Много силна и впечатляваща изповед. Поздравление, Катя!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ти за хубавия коментар!