Писък
Искат да бъда покорна
и искрата в мен да забравя
да се преклоня пред неправдата
и маска лицемерна да сложа.
Но, в мене чувства бошуват
а погледа устремен е високо
и вдигам летвата на живота,
наболяла от толкова много
въпроси...Предателства -
как да преглътна...?
Как да бъда смирена...?
И писък е душата ми - бяла,
побрала е в себе си
цялата - вселена...!
Непокорна маските сваля
и падат преградите в мене
вините чужди отпадат -
дори и със пръст да ме сочат...
Дори и камъните хвърлени -
са всъщност - падащи звезди...!
И мечтите крилата разтварят
и политат - напред и нагоре...,
че писък е душата ми - бяла,
отключва железни окови...
Матрицата рухва
и всяка неправда отпада...
Непокорна вървя срещу времето!
Времето в което живея...!
А искрата във мене припламва
и все така изумрудено свети...!
04.01.2020г
Катя Джамова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
